удовлетворя̀вам се, -аш се, несв.; удовлетворя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. (рус.). Остар. Получавам удовлетворение. Дядо Иван не се удовлетворяваше от тия сухи и уклончиви отговори. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
